Начало

Скъпи ученици, много пъти в практиката ми съм ви давал домашни задания, които наричахме с гръмкото име „проекти“ и благодарение на които повечето от вас изкараха хубави оценки. Разбира се имаше и такива, които се запознаха отблизо с оценката „Слаб“. Радвам се, че повечето от вас оценихте значението на поставената задача, отнесохте се сериозно и като резултат всички ние станахме свидетели на нещо стойностно, нещо, за което с гордост мога да кажа, че е създадено от мои ученици. Затова искам да споделя някои мои мисли по въпроса:

Правейки даден проект и работейки по него в продължение на седмици, човек влага в проекта и нещо от себе си. Това правиш и ти приятелю, който четеш тези редове. И ако понякога ти се е случвало да си легнеш вечер и последното, за което си мислиш е работата по проекта, ако си се събуждал сутрин с някаква идея в главата и веднага си включвал компютъра, за да я изпробваш, значи си направил първата крачка към успеха.

 Хайде сега да засегна и малко неприятна тема. Някога замислял ли си се върху факта, че човешкият живот е една безкрайна поредица от задачи и ангажименти. Умението да си изградим приоритети, да определим кой е по-значим и кой – не, е едно от нещата, необходими за успеха на всяко начинание. Дали половин час работа по проекта за сметка на поредното кафе, изпито с приятни хора, си заслужава? Дали заради една вечер, прекарана у дома пред компютъра си заслужава да пожертваме сладките приказки с приятелка или приятел на пейките в близката градинка? Дали поредния филм е по-важен от поредните редове код, написани за проекта? Ако поне на един от тези въпроси си отговорил с „Да”, значи си направил втората крачка към успеха.

 А сега си помисли за друго. Ти и твоят съекипник сте започнали работа, разделили сте си задачите и уж всичко е наред. Минават ден след ден, наближават важни срокове. Хайде сложи си ръка на сърцето и честно си отговори. Поне веднъж не те ли е полазвало червейчето на съмнението какво прави той, дали върши добре своята работа. Поне един път не те ли е връхлитала предателската мисъл колко много работа ти си свършил, а той само седи и се ослушва. Имаше ли поне един случай, когато ти е идвало да захвърлиш всичко, защото не искаш да се провалиш заради друг. А не си ли се съмнявал поне веднъж дали съекипникът ти държи точно толкова на проекта, колкото и ти, дали за него той е точно толкова важен, колкото и за теб. Четири трудни въпроса, четири честни отговора. Ако поне три от тях са „НЕ”, значи ти имаш най-ценното – имаш човек до себе си, с който да работиш. С този човек ти си в екип и щом нямате разногласия, значи сте направили третата крачка към успеха.

 И накрая да помислим и за онези моменти, когато стигаш до задънена улица -  моментите, в които ти трябва човек, на когото да разчиташ, чиято подкрепа да усещаш през цялото време. Колко хубаво би било ако знаеш, че там някъде има някой, за който ти си важен и за който това, което правите, има значение. И колко приятно е усещането да нямаш грижа за досадните неща от ежедневието, за които някой друг се е погрижил преди теб. А когато направиш гаф да знаеш, че този човек ще ти прости, защото те познава, знае на какво си способен и ти има доверие. Ти изпитвал ли си някое от тези чувства? Ако отговорът ти е „Да”, значи четвъртата крачка към успеха няма да направиш сам, а рамо до рамо с твоя учител. Това може да съм аз, може да е мой колега, твой съученик или приятел. Всички ние обаче си приличаме по едно – ние ти вярваме, ние те ценим и искаме да успееш.

А ти искаш ли го достатъчно?