Начало

Развитието на информационните технологии през последните години доведе до забележителна промяна в начините на представяне на информация пред публика. Информационните технологии наложиха електронния стил на представяне. Когато при представянето на информация се използват компютърни системи, се говори за компютърна презентация. Този термин се е наложил от специализираните програми, чрез които се създават представяния, известни като презентационни програми.

Преди да се пристъпи към разработката на едно представяне на информация пред публика, трябва да се отговори на един съществен въпрос. От ясното и пълно осъзнаване на неговия отговор ще зависи и успехът на самата презентация. Този въпрос е “Каква е ползата за публиката от представянето?” Независимо от интересите на хората и техните индивидуалности, водещо за всички тях е практическата полза, която те ще имат. Всеки си задава въпроса: “За какво ми е това?”, “Защо трябва да уча това?” и т.н. Това обуславя и тяхната мотивировка. Основно правило в представянето е да се задоволи желанието на слушателите да научат нещо, а не на пре ставящия да каже нещо. В този смисъл цялостното представяне трябва да бъде ориентирано към публиката, а не към изявата на личността, която го води. Първият етап в разработка та на едно представяне е планиране то. То се разглежда по няколко основни пункта: анализ на аудиторията, уточняване на целите и съдържанието на презентация та, открояване на ключовите моменти, разпределяне на времето. При анализа на аудиторията трябва да се обърне внимание на възраст та, пола, образованието, мотивите за участие (доброволно или не), ценностната система и произхода на участващите. Всеки от тези фактори оказва пряко влияние върху стила и начина на поднасяне на информацията. Това определя позицията на представящия спрямо аудиторията. Той трябва да се настрои към своите слушатели, а не да разчита на обратното. Уточняването на целите и съдържанието на представянето опреде ля неговия смисъл за слушателите. Ако след завършването на едно представяне се чуе от залата коментар “Защо беше всичко това?”, то определено представящият не си е свършил работата. Открояването на ключовите моменти в едно представяне ще позволи по-ясното определяне на неговото съдържание и структура. Повечето представяния имат от 5 до 9 ярко откроени основни пункта. Превишаването на тази граница би довело до претоварване на аудиторията и намаляване на нейната възприемчивост. Към всеки основен момент може да има подточки, в които да се разгледат детайлите. Тяхната бройка трябва да бъде в същия интервал – от 5 до 9.

Доброто разпределяне на времето между основните части на едно представяне гарантира в най-голяма степен успеха на презентацията. Проучвания та са показали, че чистото време за докладване не трябва да бъде по-дълго от 20 минути. То се разпределя в определени пропорции между основните части на представянето. Независимо от причините, довели публиката на даденото представяне, водещият трябва да се постарае да спече ли нейното благоразположение. Още повече, че не всички слушатели са позитивно настроени към него. Като оръжие за това може да се използва някоя хумористична случка или шеговит цитат. Това неминуемо ще събуди вниманието на слушатели те към представянето. Още в началото на едно представяне е задължително да се дефинира в ясен вид ползата от презентацията за аудиторията. По този начин ще се насочи интересът на слушателите към разглежданите проблеми. След привличането на внимание то на слушателите към темата идва тяхната естествена необходимост да научат повече за нея. Представящият трябва да използва пълноценно това пораждане на вниманието, което се установява в аудиторията, за да представи същността на презентацията. При наличието на желание, следващата стъпка е предизвикването на действие. В зависимост от характера на представянето това действие може да бъ де изразено в задаване на въпроси и необходимост от още информация, представяне на важни факти и др. Класическата структура на едно представяне се състои от три части: увод, изложение и заключение. Увод (от 10% до 15% от времето за представяне). В тази част слушателите трябва да получат необходимата им ин формация за две неща: личността на представящия и общия план на представянето. По този начин те ще бъдат ориентирани в това, което предстои да бъде поднесено на тяхното внимание. Изложение (около 75% от време то за представяне). Представянето на основната информация става именно в изложението. То трябва да съдържа от три до пет части, които трябва да бъдат поднесе ни интригуващо за аудиторията. Целта на представящия е да провокира не само р зума на слушателите, но и техните чувства. В своето изложение той трябва непрекъснато да се стреми да задържа вниманието на публиката. Това може да бъде направено по няколко начина. Показването на лично отношение към разглежданата проблематика от страна на представящия и изграждането на преки контакти с отделни индивиди от аудиторията спомагат за привличане на нейното внимание. Поддържането на активен диалог с нея, чрез периодично поставяне на въпроси, също оказва съществено своето влияние. Успешна стратегия е провокира нето на въпроси от страна на аудиторията към представящия, който трябва да демонстрира положителна емоционална реакция на тях. Дори и в случаите, когато те са напълно неподходящи за момента (дори глуповати), той би спечелил, ако ги запише на видно място или увери поставящия ги, че по-късно ще бъде отговорено на тях. Ако разглежданата материя и времето позволяват е добре да се вмъкнат така наречените активни фази за слушателите. Характерното при тях е работата на малки групи, обикновено двойки, в рамките на няколко минути по поставен въпрос от водещия. След това се прави кратко представяне на заключенията, до които са достигнали работните групи. Ако публиката не бъде въведена в диалог, тя лесно развива консумативно поведение и бързо се превръща в пасивен наблюдател. Въвеждането в непозната мате рия винаги трябва да бъде на основата на познат за аудиторията пример или случка. По този начин се преодолява психологическата бариера от страхът пред непознатото. Аналогиите, примерите и конкретните случаи като цяло спомагат за по-лесното запомняне на представената информация. Заключителна част (от 10% до 15% от времето за представяне). Аудиторията трябва ясно да разбере кога започва тази част. Причината е, че хората са настроени да се мобилизират повече, когато са пред края на едно нещо. Характерна особеност на директното представяне на информация пред публика е връзката, която се изгражда между представящия и аудиторията. В процеса на самото представяне водещият комуникира със слушателите по два начина: вербален (чрез речта) и невербален.

Вербалната комуникация е свързана с използването на речта като изразно средство. Ези кът трябва да бъде разбираем, ясен и съобразен с познавателно то и интелектуалното ниво на аудиторията. Представящият трябва да говори високо, ясно и не много бързо. Свободните формули ровки в изказа са за предпочитане от прочитането на предварително написан текст. Речта трябва да бъде разговорна, а не дикторска. Дори допускането на паразитни Възможността за вмъкване на аудиторията в речта не трябва да се изпуска. В това отношение ценна помощ оказват формулировки от вида “… както Вие ще видите …”, които трябва да заменят егоистични фрази като “както Аз ще ви кажа …” Използването на хумор е важен момент в едно представяне. Той служи от една страна за снемане на напрежението, а от друга – за привличане на вниманието на аудиторията. Хуморът трябва да бъде свързан по един или друг начин със самото изложение. Никога шегите не трябва да бъдат за сметка на аудиторията, или да са свързани с разделяне на етнически или полов признак. Това винаги води до негативно отношение от страна на по-голяма част от слушателите. Невербалната комуникация разглежда размяната на жестове и погледи. Това е така нареченият език на тялото. Тя обхваща в най-общи линии: положение то на тялото на представящия, движението на ръцете, изражението на лицето, контакта с очите, движението на водещия в сама та зала и др. Положението на тялото трябва да изразява сигурност и спокойствие, което се постига с изправена стойка и спокойна походка. Никога не трябва да се представя, че едно представяне се възприема не само със слуха, но и със зрението. Изправеното положение и обърнатото към слушателите лице привлича повече внимание. Положението на ръцете за много водещи винаги е било проблем. В стреме жа си да им намерят мястото те ги слагат ту в джобовете на панталона, което за аудиторията е знак за нехайство, арогантност и прекалено самочувствие, ту ги опират на хълбоците или пък скръстват пред гърди те, което показва несигурност. По време на представянето ръцете трябва да бъдат отпуснати спокойно край тялото и да се жестикулира с тях само при необходимост. 

Представящият трябва да избягва да си играе с различни предмети, тъй като това отвлича вниманието на аудиторията. Изражението на лицето и прекият контакт с очите оказват най-голямо влия ние върху възможността да се спечели публиката. Водещият не трябва да започва своето представяне преди да е установил зрителен контакт с аудиторията. Гледането очи в очи не трябва да бъде повече от няколко секунди, защото преминаването на това ограничение води до втренчване, което винаги е смущаващо. думи като “така”, “хм..”, “а-а-а”, правят представянето по живо и естествено. Раз бира се, с тях не бива да се злоупотребя ва. Паузата след ключов момент е средство да се наблегне на него.

Движението на представящия в залата спомага за отпускане на аудиторията и премахване на бариерата между тях. Водещи, които стоят на едно място и не жестикулират, често създават напрежение у своята публика. От друга страна прекаленото ходене из залата води до разсейване на аудиторията, а прекалено близкият контакт с непознати винаги се счита за нарушаване на така наречената лична зона.