Начало

Преди време моето училище имаше девиз: „Европейско образование в български условия“. Харесвах го, защото той отразяваше до голяма степен и моето разбиране за това, какви са целите на трудът ни – нашият, на българските учители. През дългият си (30+ г.) трудов стаж съм свидетел на всякакви „реформи“, „иновации“, „европейски практики“ и всякакви експерименти, които ако не друго, постигнаха едно: създадоха хаос, снижиха качеството, демотивираха децата, обезсмислиха знанието като предпоставка за успешна бъдеща реализация.

Дълги години съм работил с изявени деца, готвил съм ги за състезания и олимпиади, постигнали сме всичко. Уверено мога да заявя, че младото поколение е много по-различно от това, което гледаме като „лош пример“ по новините. Само че не всички деца имат еднакъв старт, не всички учат при еднакви условия и при подходяща материална база. И не на последно място не всички имат отговорни и ангажирани родители.

Затова аз виждам няколко основни проблема, с които трябва да се преборим в бъдеще, за да излезем отново на челните места в световните класации. И от тази гледна точка мога да формулирам няколко (според моите разбирания) приоритети, които според мен са първостепенни в близко бъдеще:

1. Мотивация, мотивация и пак мотивация

Днешният ученик не е мотивиран да учи. Донякъде това се дължи на социалната изолация по времето на COVID и преминаването към ОРЕС. Една от основните цели на учителя е да го накара да разбере защо това, което му преподава, ще му бъде необходимо за в бъдеще. За съжаление реалността е друга: учебните програми са така структурирани, че се натрупва огромен обем теоретични знания, излишна фактология и много малко практически примери за нейното приложение. Това води до зубрене и неразбиране на изучавания материал. Имам щастието да преподавам ИТ и много добре виждам разликата в отношението на децата към моите часове и към повечето от останалите. В часовете по ИТ се правят изцяло практически задачи и примери, чрез които се обяснява теоретичния материал. Часовете са интересни, учениците са активни и креативни.  Затова съм на мнение, че в днешния дигитален свят, изправен пред бъдещето на изкуствения интелект е по-важно да покажем на ученика как и откъде да намери необходимата му информация, как да я анализира, верифицира и обработи, а не толкова да напълним главата му с излишна фактология.

Друг проблем, демотивиращ учениците, е почти безпроблемния прием в гимназия, ВУЗ или друго желано училище. Властва убеждението, че дори една тройка на изпита е достатъчна за прием в повечето университети. Как тогава да убедя ученика, че трябва сериозно да се готви за матура или за приемен изпит.

2. Умения за работа в екип

Учебният материал, преподаван в час, обхваща само основите теоретични аспекти на преподаваната дисциплина. Ако ученикът иска да навлезе задълбочено в дадена приложна област, трябва да положи и много самостоятелен труд. Той трябва да търси допълнителни източници, да пресява голямо количество информация и да синтезира това, което му е необходимо. И тук идва необходимостта неговият труд да бъде вкаран в определени рамки, да бъде систематично насочван. Идеално средство е работата в екип по различни проекти.

Един проект обикновено се разработва от двама или трима ученика. Необходимо е координиране на тяхната работа, разпределяне и контрол на задачите. Екипната работа не се учи, не се налага – човек се ВЪЗПИТАВА в екипност. Това е качество, което се изгражда в процеса на работа. Контролирайки работата на екипа, преподавателят можем да види работата на всеки в реална обстановка, да прецени доколко би могъл да се сработи с останалите и да вземе решение с кого и по какъв проблем би работил успешно.

3. Конкуретноспособност на пазара на труда и в живота

Иска ми се всеки български ученик да може със самочувствие да заяви: „Аз мога, аз зная, аз ще се справя“. Затова всяко дете трябва да има шанс за изява, да трупа самочувствие и опит, представяйки труда си пред останалите съученици, учители и родители. И в пряка връзка с предната точка, резултатите от екипната работа трябва да се презентират пред широка аудитория. Това води до преодоляване на бариерата пред пълната зала, изграждане на увереност в собствените знания и умения, трупане на самочувствие.

4. Приобщаване на родителите към образователния процес

Един от начините според мен е включване на родителите в домашните занимания и проектите на децата си; ангажирането им в различни извънкласни дейности на извънкласни дейности и във вземането на решения, засягащи учебния процес; активното им участие при ОРЕС и др.

5. Иновации

Масово използване на ИКТ при подготовката и преподаването на урок в часа, разработка на електронни уроци и електронни учебни помагала с оглед на това, че децата прекарват много време в интернет и за тях това е обичайният начин за достъп до информация. Разбира се това е пряко свързано и с квалификацията на учителите – свободно боравене със софтуер за разработка на уроци, тестове, презентации; използване на изкуствен интелект в подготовката на учебния час; провеждане на часове в електронна сред и т.н. Не на последно място отчитам и нуждата от подобряване на МТБ на училищата, закупуване на електронни устройства, интерактивни дъски, оборудване на СТЕМ кабинети.

Разбира се, мога да изведа още важни според мен цели, но мисля да спра дотук.

Като обобщение мога да формулирам следното:

Основна цел, стояща пред българското образование, е повишаване на качеството, отчитайки политиката на ЕС и националните традиции. Приоритет е необходимостта от ефективно прилагане на информационните и комуникационни технологии, иновации в образованието. Акцент върху  интелектуалното, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му. Успешната образователна и възпитателна политика се гради в широко и разнообразно сътрудничество с всички държавни, образователни, обществени институции и родителите. Изграждане на мотивация и укрепване на увереност у учениците в собствените сили и възможности.