Весели празници, щастлива и успешна Нова година на всички мои ученици и колеги!
А ето нещо специално за моя клас 😍...
След петгодишна „почивка“ тази година отново поех класно ръководство на 8. клас — моят пети поред випуск. За всеки от нас - учителите - това е истинско предизвикателство. Цяло лято се вълнувах от това, което ми предстои. В главата ми се въртяха въпрос след въпрос: "Какви деца ще се "паднат" в моя клас?", "Какви ученици ще бъдат?", "Ще трябва ли да се боря с отсъствия и лоша дисциплина?", "Ще намерим ли общ език с тях?", "Ще успеем ли да изградим не просто клас, а екип от хора, които се уважават и държат един на друг?".
Малко преди началото на учебната година държах в ръцете си списъка с имената ви. Имахте имена, но още не знаех кои сте, как изглеждате, какво ви вълнува, какви мечти имате, ще се харесаме ли взаимно. Едно голямо неизвестно… Четях списъка, мъчех се да запомня имената ви и си пожелавах късмет. Но едно знаех със сигурност — вече ви бях обикнал, още преди да ви видя.
И ето, дойде 15 септември. Само аз си знам колко се вълнувах, макар да се опитвах никой да не го забележи. Събрахме се на двора и тогава ви видях — моите хора, 8A клас, който през следващите пет години ще бъде в мислите ми, в дните ми, а понякога и в нощите ми. Харесах ви от пръв поглед. Някои бяхте малко уплашени, други се правехте на „отворковци“, трети сякаш още не знаехте на коя планета сте попаднали.
Мисля, че бързо намерихме общ език — или поне много ми се иска да е така. С някои от вас се виждахме по-често, с други — по-рядко. С един час седмично и то на групи няма друг начин. После част от вас започнаха да идват в кабинета ми през междучасията, с други се „чувахме“ в социалните мрежи. И да, нямам търпение да дойде всеки следващ учебен ден, за да ви посрещна в коридора. Защо? Защото искам да ви видя усмихнати и да знам, че всичко с вас е наред. А вие вече знаете колко държа на усмивката — казвал съм ви го много пъти: усмихнатият човек е щастлив, а аз искам да сте щастливи.
И сега — моите пожелания към вас:
